Всяка година в края на февруари началото на март се отбелязва народния обичай „Мешкяре." Характерно за него е, че се правят костюми от необработени животински кожи и се връзват около кръста чанове (звънци). Освен тези участници, групата се състои и от лица, облечени като младоженци, фелдшер, стражар и циганка, която носи кошница за яйца и събира в чувал нещата, които хората им даряват, когато минават по къщите. Участниците минават през всяка къща, за да гонят злите духове и да има берекет през годината. Най-атрактивни остават тези, облечени в кожи, които гонят деца и възрастни и щом ги хванат ги боядисват със сажди или боя- за здраве. Това са всъщност така наречените "мешкяре," които си слагат слама в чановете, за да не се чуват, когато искат да боядисат някого. Според поверието, който успее да си открадне слама от мешкяр и да я сложи в полога на кокошките, те ще снасят яйца цяла година. Накрая този обичай завършва с почерпка на всички участници в него.
На 13 срещу 14 март в полунощ децата излизат с чанове и хлопки като звънят, обикаляйки улиците, а на разсъмване палят огън от слама и започват да го прескачат, за да се омиришат на дим (кадят се) за здраве, след което не трябва да си лягат, за да не се оспиват през годината. През деня не се пипат конци, за да не те хапят змии през лятото. Този обичай се нарича „Марта.”
На 6 май всяка година се празнува "Гергьовден." Жени и мъже от селото излизат сутрин рано преди изгрев слънце, за да наберат здравец и да си измят лицето с роса. После слагат част от здравеца в съд с вода, за да може всеки от семейството да се измие, а останалия здравец се обърква с ярма и се захранват животните с него за здраве. Чобаните изкарват стадата на „Мандра” и издоеното мляко се заквасва с росата, събрана рано сутринта на Гергьовден.
По средата на август се празнува празника на селото и се прави родова среща с всички изселили се осиковоци.
По средата на август се празнува празника на селото и се прави родова среща с всички изселили се осиковоци.
На 6 ноември празнуваме „Касъм”-Димитровден. Бележи се началото на зимата. Всички стада се прибират от планината в кошарите край селото и тогава се колят животни за храна през зимата.
„Колда”-Коледа, към края на декември и началото на януари се отбелязват най-тежките зимни дни със студ и сняг. Има поговорка в селото, която гласи „Коладица возварица, кола дърва, кола брашна, къде да си, у дома да си," т. с. трябва да имаш всичко, защото това са най-студените и тежки зимни дни.
